Traduzioni di пълномощничка nel dizionario bulgaro»tedesco

пълномо̀щниц|а <-ата, -и> SOST f DIR

пълномощница

Bevollmächtigte f

пълномощница

Vollmachtinhaberin f

пълномощница

Beauftragte f

Vedi anche: пълномо̀щник

пълномо̀щни|к <-кът, -ци> SOST m DIR

пълномощник

Bevollmächtigter m

пълномощник

Vollmachtinhaber m

пълномощник

Beauftragter m

пълномощник

Sachwalter m

процесуален пълномощник

Verfahrensbevollmächtigte(r)

пълномощник на търговска фирма

Disponent m

пълномощник по данъчни въпроси/дела

Steuerbevollmächtigte(r)

търговски пълномощник

Handelsbevollmächtigte(r)

упълномощя̀ forma perf

упълномощя → упълномощавам

Vedi anche: упълномоща̀вам

упълномоща̀вам forma imperf, упълномощя̀ forma perf VERB vb trans

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

упълномощѐн¹ <-ият, -и> SOST m DIR, FIN

упълномощен

Bevollmächtigte(r) f(m)

упълномощен

Vollmachtinhaber m

упълномощен да издава ценни книжа

Emissionär m

упълномощен да подписва

Zeichnungsberechtigte f(m)

упълномощен да получи нщ

Zustellungsbevollmächtigte(r) f(m)

упълномощѐн² (-а)

упълномощен -о <-и> AGG:

упълномощен (-а)

bevollmächtigt

упълномощен (-а)

berechtigt

упълномощено лице

bevollmächtigte Person

упълномощено лице (за събиране на вземания)

Inkassobevollmächtigte(r) f(m)

упълномоща̀ван|е <-ия> SOST nt DIR

упълномощаване

Bevollmächtigung f

упълномощаване

Vollmachtserteilung f

упълномоща̀вам forma imperf, упълномощя̀ forma perf VERB vb trans

упълномощавам

bevollmächtigen

упълномощавам нкг за нщ

jdn zu etw dat bevollmächtigen

упълномощавам нкг да …

jdn bevollmächtigen zu +inf

преупълномоща̀ван|е <-ия> SOST nt DIR, FIN

преупълномощаване

Untervollmacht f

преупълномощѐн (преупълномощена) <-ият, -и> SOST m (f) DIR, FIN

преупълномощен (преупълномощена)

Untervertreter(in) m (f)

упълномощѝтел <-ят, -и> SOST m DIR, FIN

упълномощител

Bevollmächtigte(r) m

упълномощител

Beauftragte(r) m

упълномощител

Vollmachtgeber(in) m (f)

пълномо̀щ|ен (-на)

пълномощен -но <-ни> AGG:

пълномощен (-на)

bevollmächtigt

пълномощен министър

bevollmächtigter Minister

пълномощен посланик

bevollmächtigter Botschafter